PostHeaderIcon Панорама Плевенска епопея

 

Панорама “Плевенска епопея 1877г.”

На 15 и 16 декември нашият клуб посети гр. Плевен. Целта на посещението беше да се запознаем със събитията по освобождението на Плевен през 1877 год. във връзка с втори брой на ученическия електронен вестник посветен на националния празник – 3 март.

През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.”Автори на архитектурния проект  са Пламена Цачева и Иво Петров с проектантски колектив. Строителството на паметника започва на 19 януари 1977 г.. Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен.

Николай Василиевич Овечкин /Военно студио “М.Греков” – гр. Москва, Русия / е автор на живописната част, главен изпълнител и ръководител на колектива от 13 руски и български художници: В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко, А. Троценко.

Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м 3.

Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна.

Уводна зала – Шест живописни платна /4 Х 3.60 м/ отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.

Османско иго

Априлско въстание

Манифестация в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ

Руската армия преминава река Дунав

Защита на Самарското знаме

Боят на Шипка

Панорамна зала – Панорамното платно / 115 х 15 м/ изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е  8 – 10 км.

На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия  на южния участък, водени от отряда на генерал М.Д.Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където  руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”.

Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони.

След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември.

Продължава да се сражава само Скобелевият отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември.

В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население.

Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, Третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди.

Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.

Диорамна зала  - живописното платно /17/5м/ отразява последния  бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план – 150 кв.м.

На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници -маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Заключителна зала Две картини /4 Х 3.60/ показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия.

Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана. Само месец и половина след падането на Плевен турското правителство моли за мир. На 19 февруари /3 март/ 1878г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Турция, по силата на който България възстановява своята държавност.
Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция в Заключителната зала.

Пос­то­ян­на­та ек­спо­зи­ция от оригинални ли­тог­ра­фии от края на ХІХ в., подредена в ротондата на Панорама “Плевенска епопея 1877 г.” обединява темата за Освобождението, представя моменти от Руско-турската война 1877-1878 г. и епизоди от национално-освободителните борби на българския народ в епохата на Възраждането. Важ­но мяс­то сред тях за­е­мат сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Плевенската епопея и отзвукът от  тези събития в освободена България, Европа и Русия. Изработени по вре­ме или непосредствено след събитията, които отразяват, представените литографии са исторически достоверни.

Експозицията допълват художествени произведения на утвърдени български, руски и румънски автори: икони на худ. Г. Данчов, скулптурна фигура на ген. М.Д.Скобелев /автор А. Спасов/, бюс­то­ве на военни дейци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г./автори П. Трубецкой и Ф. Щорк/, гра­фи­ки на Сидония Атанасова, от­ра­зя­ва­щи Пле­вен­ска­та епо­пея и оригинални про­ек­ти от кон­кур­са за изграждане на па­рак­лис-мав­зо­лей “Св.Ге­ор­ги По­бе­до­но­сец” в Пле­вен /1903 г./.

Comments are closed.